понеделник, 30 март 2009 г.

Законите на джунглата = на законите на любовта ?

Избора какъв ще бъдеш е изцяло твой. Ако си лъв и си привлекателен самец, и искаш да играеш по закона на джунглата… Колко лъвици биха се съгласили да те оставят да се измъкнеш без никаква отговорност, чувство за принадлежност и собственост?

 

Законите на джунглата = на законите на любовта ?

Една малка история и сравнения по ваше усмотрение…
Представете си една голяма джунгла (нашият скромен свят ;)). В нея, Царя харесва някоя си лъвица, представя се пред нея, върти опашка, промъква се в леговището й, и после се измъква със скалъпено „извинение” че има работа, и изчезва на някъде в саваната. Там с най-голямо удоволствие се оглежда, изправя се и реве с пълен глас. Повдига нос и усеща миризма като песен, изпълнена с разнообразни феромони, премесени с прясно разкъсана плът, малко мърша и … превъзбуден хуква на там. А това там се оказва съвсем близката пряка, изпълнена с цяло стадо хиени, кръжащи и дърпащи полу-раздран труп, подканящи да се приближиш да споделиш трапезата. Лъва се изправя и тръгва уверено, подмамен от ласкателствата на чуждата глутница. Пристъпва гордо и си повтаря, аз съм мъж, аз съм цар, аз съм лъв, и искам да се нахраня, и ще си взема своето. Още една крачка, качва се на отсрещният тротоар и в един миг глутницата от хиени се закача за него. Коя дърпа ухо, коя опашка, друга портфейл, трета забива нокти в гърба, някоя прави сполучливи опити да го захапе за врата… и в един момент от властелин на джунглата, царят се е превърнал в жертва. Хиените са се хванали здраво и точно в момента, в който почти се е предал, изскача спасението – една Лъвица. Тя смело и храбро прогонва наглите хиени, с мощен замах отскубва последната впита като пиявица освирепяла хиена и прочиства гърло с мощен рев огласявайки своята територия. После застава като тихо коте до него, ближе раните му и го лекува. А той милия, започва малко по малко да му проблясва за радостта и блаженството от моногамията и тръгва като безропотно кутре към олтара.
След време, в една хубава топла вечер лъва се събужда от далечен, но познат аромат на феромони и разкъсана плът. Поглежда старите белези на врата и опашката, и със задоволство си казва колко добре му стоят. В далечината се чува воя на дивото стадо хиени, като песен на морски сирени, се прокрадва до него и го кани на разходка. Царят излиза величествено от леговището и с бързи прибежки се отправя по посока на воя. Оглежда проучващо обстановката и се втурва след хиените. За части от секундата те отново са впити заедно, но този път лъва захапва най-младата и грациозната. Борбата се превръща в танц и не след дълго той се отправя назад с чувството на владетел. Няколко пъти поред той излиза повикан от воя и спомена, и се завръща в леговището с по някоя невестулка, случайно уловена по пътя, и я хвърля пред малките лъвчета с маниера сякаш е донесъл палто от норки за майка им. Уви, малките телца на невестулките вече не са достатъчни да изхранят подрастващите лъвчета и лъва все по-често се пита дали си струва да се прибере на следващата вечер, а лъвицата се чуди защо така отслабват силите на царя и той не носи полагаемата трапеза.
Най-малкото лъвче дръпва опашката на баща си и се отрива в задните му лапи, тогава властелина смирено си казва – утре е последно, и отново попада в капана. На сутринта излиза и тръгва в познатата за него посока. Сърцето и слабините му се тресат от вълнение за поредната порция „танц”. Краката му са отслабнали, но той не усеща, че отново разстоянието до срещата се е увеличило, поема дъх и продължава към миризмата. Лъвицата тихо и опитно пристъпва след него, очакваща да види развоя на денят му. И там в онази далечна поляна, глутницата хиени отново се впива в него, той със задоволство обгръща най-младите, но една стара позната се впива в гърлото му и го обръща, той няма сили, а също така се чуди дали да се съпротивлява. Екстаз и агония минават през цялото му тяло и той се свлича тежко в праха. Стри спомени нахлуват в помраченото му съзнание за времето когато беше Лъвът, Царят, владетелят на саваната. Лъвицата потресена от гледката, невнимателно бута сух клон и той изпращява. Жертвата смътно дочува този звук, но хиените наострят уши, носовете им безпогрешно долавят миризмата донесена от повея, настръхват в очакване дали ще се втурнат заедно или ще се разбягат поотделно, както и други пъти е ставало. Лъвицата разбира че няма време за губене. Изправя се уверено и изревава с мощен глас, събира наново въздух в гърдите си и пристъпва заплашително напред. Онези малки зверчета объркано се втурват в различни посоки, женската с няколко скока е дошла до лобното място и оглежда мъжа си. Сяда като тиха пазителка до него и зачаква той да се свести, и да избере – дали да се прибере сам у дома или тя ще го замъкне като поредната жертва с която да нахрани децата си...  

Няма коментари: