Поради проявеният интерес, на християните от сайта "Двама за Христос", написах моето виждане за комплексите и реших да дам по-голяма гласност на темата. Надявам се да ви послужи.
Ще се опитам на по-достъпен език да поясня що е това комплекс и т.н.
Комплексите са отражение на нашият начин по който се възприемаме и гледаме на себе си. В много случай това е несъзнателно възприета оценка или самооценка на собствената ни личност. Това е чувство, което е свързано с негативно отношение или усещане за недостатъчност или погрешност по отношение на визия, поведение, начин на мислене или действие. Комплексът се заражда и закотвя в личността под влияние на чужди думи или сравнения с другите. Наи-често това става в детска възраст, когато детето израства и се изгражда като личност и характер, но поради факта, че то все още няма правилни, и ясно изградени критерий за оценка и самооценка, разбиране за различията на хората, детето е лесно податливо на външни влияния, отношения и натрапвания.
Появата на комплексите често става и в резултат на изказани думи от родителите. С един пример ще илюстрирам такъв вид ситуация:
„Виж как Женя танцува и утре ще е на конкурса, уж ходите заедно в школта по танци, а ти не си се класирала, защо даваме пари за тези уроци като ти не отиваш утре...” Това е реална възможност детето да се почувства недостатъчно и да се комплексира по отношение на свойте танцови умения, да изпадне в състояние на съревнователност, за да се докаже пред майка си. Много е вероятно то да се огорчи поради невъзможността да бъде като Женя и това да подтисне потенциала който е заложен в него. Предствете си например, че то има добри гласови заложби и може да стане певица, или има афинитет към езиците, но поради отношението и очакванията на майката то вече се чувства недостатъчно добро и ще се страхува да не би отново да разочарова родителите си.
В резюме: Комплексите са свързани с негативните чувства който са породени в нас, от това което са ни казали или си мислим, че неможем да бъдем или да направим. Това разбиране и начин на самооценяване спира и подтиска желанието да се борим и развиваме. Комплексите оказват влияние върху самочувствието и като правило винаги дават отражение върху поведението ни, това се забелязва от другите и често го използват в наш ущърб.
Следващият важен момент е как да се справим с тези чувства за малоценност? Според мен има два ефективни метода:
1. Да се вгледаме в себе си и да видим заложбите, дарбите, уменията, желанията, който имаме, да разберем, че те са от основната част която ни прави различни и уникални. Именно това е част от идентичността, която Бог е положил в нас. Ако ние не опознаем себе си, не разпознаем дарбите, уменията и не ги развием, това не се ли явява като бунт?
Пример: да предположим, че имаш организаторски умения, но искаш на всяка цена да си проповедник. Правиш много различни активности за да проповядваш, но това което казваш не трогва аудиторията и това е силно изразено от нейното поведение. Ситуацията се повтря всеки път и ти си казваш „Ех, ако бях като ... (някой изявен проповедник), сега щяха да ме слушат, а аз нямаше да се чувствам нещастен.” В съшото време хората те уважават и много те ценят поради факта че отлично организараш всичко за конференциите, или други неща където проявяваш в пълен блясък организатирските си умения. Поради факта, че не можеш да си като проповедник „Х” това те подтиска, огорчава и дава негативно отражение в другите ти дейности. Ако не се промени фокуса и начина на разсъждение, много скоро това мислене ще породи и комплекс за малоценност.
Ако си изпаднал в такава ситуация, опитай се да отговориш на въпроса : Кое ще зарадва сърцето на Бога, това че гледаш в купанката на другите или това че се вглеждаш в себе си и развиваш уменията който са ти дадени?
2. Вторият метод се състой в това да се научим да претълкуваме нещата който действат като комплекси, който спъват и ограничават развитието ни във всяка една сфера – духовна, душевна и телесна (естественият свят, живота на тази земя).
Какво означава да претълкуваме? – да видим положителната страна на дадено качество, умение или физически белег, който сме възприели като комплекс. Да се замислим с какво можем да компенсираме или променим тази нагласа. Например:
-пълен съм и това отблъсква хората – напълно е вероятно Не килограмите да са причина да те отбягват хората, а начина по който се обличаш или непрекъснато мърморене и недоволство когато ти предложат да излезете на лека разходка;
- носът ми е голям/гърбав – добре, така е , но например Шер не се спря от сценични изяви поради формата на носа си, напротив, тя използва този „недостатък” и го показа като част от своя чар и магнетичност. А какво да кажем за факта, че целият еврейски народ е с такива антропологични данни!
- никой на иска да говори с мен защото съм глупав – а дали е така, кой ще ми каже (пееше Васко Кеца ). Е, аз не съм убедена в това. По-скоро се замисли дали твойте интереси съвпадат с интересите на групата към която искаш да се присъединиш. А дори е напълно вероятно, самият ти да не си събрал смелост и да заговориш другите хора около теб.
Така, за днес съм до тук.
Ако ви е любопитно какво мисля според Библията, и кой е любимият ми герой, който е бил измъчван от комплекси (за протокола – не е заекващият Мойсей), ще се постарая размишленията ми до няколко дена да станат част от форума.
Бъдете Благословени!
Няма коментари:
Публикуване на коментар