Законите на джунглата = на законите на любовта ?

Избора какъв ще бъдеш е изцяло твой. Ако си лъв и си привлекателен самец, и искаш да играеш по закона на джунглата… Колко лъвици биха се съгласили да те оставят да се измъкнеш без никаква отговорност, чувство за принадлежност и собственост?

 

Законите на джунглата = на законите на любовта ?

Една малка история и сравнения по ваше усмотрение…
Представете си една голяма джунгла (нашият скромен свят ;)). В нея, Царя харесва някоя си лъвица, представя се пред нея, върти опашка, промъква се в леговището й, и после се измъква със скалъпено „извинение” че има работа, и изчезва на някъде в саваната. Там с най-голямо удоволствие се оглежда, изправя се и реве с пълен глас. Повдига нос и усеща миризма като песен, изпълнена с разнообразни феромони, премесени с прясно разкъсана плът, малко мърша и … превъзбуден хуква на там. А това там се оказва съвсем близката пряка, изпълнена с цяло стадо хиени, кръжащи и дърпащи полу-раздран труп, подканящи да се приближиш да споделиш трапезата. Лъва се изправя и тръгва уверено, подмамен от ласкателствата на чуждата глутница. Пристъпва гордо и си повтаря, аз съм мъж, аз съм цар, аз съм лъв, и искам да се нахраня, и ще си взема своето. Още една крачка, качва се на отсрещният тротоар и в един миг глутницата от хиени се закача за него. Коя дърпа ухо, коя опашка, друга портфейл, трета забива нокти в гърба, някоя прави сполучливи опити да го захапе за врата… и в един момент от властелин на джунглата, царят се е превърнал в жертва. Хиените са се хванали здраво и точно в момента, в който почти се е предал, изскача спасението – една Лъвица. Тя смело и храбро прогонва наглите хиени, с мощен замах отскубва последната впита като пиявица освирепяла хиена и прочиства гърло с мощен рев огласявайки своята територия. После застава като тихо коте до него, ближе раните му и го лекува. А той милия, започва малко по малко да му проблясва за радостта и блаженството от моногамията и тръгва като безропотно кутре към олтара.
След време, в една хубава топла вечер лъва се събужда от далечен, но познат аромат на феромони и разкъсана плът. Поглежда старите белези на врата и опашката, и със задоволство си казва колко добре му стоят. В далечината се чува воя на дивото стадо хиени, като песен на морски сирени, се прокрадва до него и го кани на разходка. Царят излиза величествено от леговището и с бързи прибежки се отправя по посока на воя. Оглежда проучващо обстановката и се втурва след хиените. За части от секундата те отново са впити заедно, но този път лъва захапва най-младата и грациозната. Борбата се превръща в танц и не след дълго той се отправя назад с чувството на владетел. Няколко пъти поред той излиза повикан от воя и спомена, и се завръща в леговището с по някоя невестулка, случайно уловена по пътя, и я хвърля пред малките лъвчета с маниера сякаш е донесъл палто от норки за майка им. Уви, малките телца на невестулките вече не са достатъчни да изхранят подрастващите лъвчета и лъва все по-често се пита дали си струва да се прибере на следващата вечер, а лъвицата се чуди защо така отслабват силите на царя и той не носи полагаемата трапеза.
Най-малкото лъвче дръпва опашката на баща си и се отрива в задните му лапи, тогава властелина смирено си казва – утре е последно, и отново попада в капана. На сутринта излиза и тръгва в познатата за него посока. Сърцето и слабините му се тресат от вълнение за поредната порция „танц”. Краката му са отслабнали, но той не усеща, че отново разстоянието до срещата се е увеличило, поема дъх и продължава към миризмата. Лъвицата тихо и опитно пристъпва след него, очакваща да види развоя на денят му. И там в онази далечна поляна, глутницата хиени отново се впива в него, той със задоволство обгръща най-младите, но една стара позната се впива в гърлото му и го обръща, той няма сили, а също така се чуди дали да се съпротивлява. Екстаз и агония минават през цялото му тяло и той се свлича тежко в праха. Стри спомени нахлуват в помраченото му съзнание за времето когато беше Лъвът, Царят, владетелят на саваната. Лъвицата потресена от гледката, невнимателно бута сух клон и той изпращява. Жертвата смътно дочува този звук, но хиените наострят уши, носовете им безпогрешно долавят миризмата донесена от повея, настръхват в очакване дали ще се втурнат заедно или ще се разбягат поотделно, както и други пъти е ставало. Лъвицата разбира че няма време за губене. Изправя се уверено и изревава с мощен глас, събира наново въздух в гърдите си и пристъпва заплашително напред. Онези малки зверчета объркано се втурват в различни посоки, женската с няколко скока е дошла до лобното място и оглежда мъжа си. Сяда като тиха пазителка до него и зачаква той да се свести, и да избере – дали да се прибере сам у дома или тя ще го замъкне като поредната жертва с която да нахрани децата си...  

ЖАЖДА

Пресъхнала река бушува
с недра в очакване на дъжд.
Вятъра свенливо проверява
да прати ли стихия изведнъж.

Бреговете й очакват ласка
разляна по напуканата гръд,
покриваща с нова маска
самотата й да заличат.

МАЛКО ЗА КОМПЛЕКСИТЕ ...

Поради проявеният интерес, на християните от сайта "Двама за Христос", написах моето виждане за комплексите и реших да дам по-голяма гласност на темата. Надявам се да  ви послужи.

Предвид сложността и дълбочината на темата, се налага да бъда доста подробна и обяснителна. Искренно се надявам това да не попречи на читателското ви любопитство  
 Ще се опитам на по-достъпен език да поясня що е това комплекс и т.н.  
Комплексите са отражение на нашият начин по който се възприемаме и гледаме на себе си. В много случай това е несъзнателно възприета оценка или самооценка на собствената ни личност. Това е чувство, което е свързано с негативно отношение или усещане за недостатъчност или погрешност по отношение на визия, поведение, начин на мислене или действие. Комплексът се заражда и закотвя в личността под влияние на чужди думи или сравнения с другите. Наи-често това става в детска възраст, когато детето израства и се изгражда като личност и характер, но поради факта, че то все още няма правилни, и ясно изградени критерий за оценка и самооценка, разбиране за различията на хората, детето е лесно податливо на външни влияния, отношения и натрапвания.
Появата на комплексите често става и в резултат на изказани думи от родителите. С един пример ще илюстрирам такъв вид ситуация:
„Виж как Женя танцува и утре ще е на конкурса, уж ходите заедно в школта по танци, а ти не си се класирала, защо даваме пари за тези уроци като ти не отиваш утре...” Това е реална възможност детето да се почувства недостатъчно и да се комплексира по отношение на свойте танцови умения, да изпадне в състояние на съревнователност, за да се докаже пред майка си. Много е вероятно то да се огорчи поради невъзможността да бъде като Женя и това да подтисне потенциала който е заложен в него. Предствете си например, че то има добри гласови заложби и може да стане певица, или има афинитет към езиците, но поради отношението и очакванията на майката то вече се чувства недостатъчно добро и ще се страхува да не би отново да разочарова родителите си.
 В резюме: Комплексите са свързани с негативните чувства който са породени в нас, от това което са ни казали или си мислим, че неможем да бъдем или да направим. Това разбиране и начин на самооценяване спира и подтиска желанието да се борим и развиваме. Комплексите оказват влияние върху самочувствието и като правило винаги дават отражение върху поведението ни, това се забелязва от другите и често го използват в наш ущърб.
Следващият важен момент е как да се справим с тези чувства за малоценност? Според мен има два ефективни метода:
1. Да се вгледаме в себе си и да видим заложбите, дарбите, уменията, желанията, който имаме, да разберем, че те са от основната част която ни прави различни и уникални. Именно това е част от идентичността, която Бог е положил в нас. Ако ние не опознаем себе си, не разпознаем дарбите, уменията и не ги развием, това не се ли явява като бунт?
Пример: да предположим, че имаш организаторски умения, но искаш на всяка цена да си проповедник. Правиш много различни активности за да проповядваш, но това което казваш не трогва аудиторията и това е силно изразено от нейното поведение. Ситуацията се повтря всеки път и ти си казваш „Ех, ако бях като ... (някой изявен проповедник), сега щяха да ме слушат, а аз нямаше да се чувствам нещастен.” В съшото време хората те уважават и много те ценят поради факта че отлично организараш всичко за конференциите, или други неща където проявяваш в пълен блясък организатирските си умения. Поради факта, че не можеш да си като проповедник „Х” това те подтиска, огорчава и дава негативно отражение в другите ти дейности. Ако не се промени фокуса и начина на разсъждение, много скоро това мислене ще породи и комплекс за малоценност.
Ако си изпаднал в такава ситуация, опитай се да отговориш на въпроса : Кое ще зарадва сърцето на Бога, това че гледаш в купанката на другите или това че се вглеждаш в себе си и развиваш уменията който са ти дадени?
2. Вторият метод се състой в това да се научим да претълкуваме нещата който действат като комплекси, който спъват и ограничават развитието ни във всяка една сфера – духовна, душевна и телесна (естественият свят, живота на тази земя). 
Какво означава да претълкуваме? – да видим положителната страна на дадено качество, умение или физически белег, който сме възприели като комплекс. Да се замислим с какво можем да компенсираме или променим тази нагласа. Например: 
-пълен съм и това отблъсква хората – напълно е вероятно Не килограмите да са причина да те отбягват хората, а начина по който се обличаш или непрекъснато мърморене и недоволство когато ти предложат да излезете на лека разходка;
- носът ми е голям/гърбав – добре, така е , но например Шер не се спря от сценични изяви поради формата на носа си, напротив, тя използва този „недостатък” и го показа като част от своя чар и магнетичност. А какво да кажем за факта, че целият еврейски народ е с такива антропологични данни!  
- никой на иска да говори с мен защото съм глупав – а дали е така, кой ще ми каже (пееше Васко Кеца ). Е, аз не съм убедена в това. По-скоро се замисли дали твойте интереси съвпадат с интересите на групата към която искаш да се присъединиш. А дори е напълно вероятно, самият ти да не си събрал смелост и да заговориш другите хора около теб. 

Така, за днес съм до тук.
Ако ви е любопитно какво мисля според Библията, и кой е любимият ми герой, който е бил измъчван от комплекси (за протокола – не е заекващият Мойсей), ще се постарая размишленията ми до няколко дена да станат част от форума.  
Бъдете Благословени!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА ЗАПОЗНАНСТВАТА

Здравейте отново!  Има още няколко неща свързани със запознанството, който искам да ви споделя и подчертая. 

Вярвам сте изчели по-долните редове и това, което вече се предполага е, че запознаването е преминало в процес на опознаване. За тази цел е МНОГО препоръчително да отделите време и прочетете още веднъж информацията от другия човек – за това как се описва като характер, какво иска, мечтае, вярва… а не само да се любувате на снимките или физическите характеристики! 
Вярно, не винаги тези графи са попълнени, или е поставено „любимото” (предполагам на всички ни) изречение „Ще кажа по-късно” !!! 
Тук е мястото където трябва да се замислим – когато сочим с показалец другите… Запитай те се това, което сте попълнили или не сте, е вярно или достатъчно. Отделете време да разсъждавате, дали това което е посочено примерно като, характер ще отговори на твоят темперамент… или готов ли си да подкрепиш този човек да постигне неговите мечти, даже имаш ли смелост да ги приемеш като свой???

Друга важна стъпка която често се бърка или заменя с прибързаност (хайде ще се видим и значи ще се вземем) е ПРИЯТЕЛСТВОТО.  Понеже не искам да спирам да вярвам, че всички сме природно интелигентни, затова смятам поясненията тук са излишни. Но, ако греша, или сте несигурни, кой, какъв смисъл влага в тези понятия, чувствайте се свободни да дискутираме.  

Ето!!! Идва заветният момент – утре се уговорих с Х… да се срещнем в ….Всъщност не точно това е най-важното в този момент. Вие сте извървели дългият път ОТ вземане на решение да вложите малко пари за пътни, цветя, почерпка и каквото вие сте си избрали, ДО момента в който се виждате на живо, очи в очи. Сърцето ви бие лудо, в главата ви прескачат мисли от рода на – ще го/я харесам ли, а той/тя мен? Това ли е точният човек за мен, за какво да си говорим, ами ако се притесня и си „глътна граматиката”… И какво ли още не в тази посока. Спокойно! Поемете дълбоко въздух и го изпуснете бавно, наистина бавно. Повторете това упражнение няколко пъти и ще усетите как ритъма на сърцето се успокоява.

Така, сега какво да правим с мислите? Най-точната, изпитана рецепта е да ги изтласкате и на тяхно място да сложите една съвсем малка но ефективна молитва в посока и съдържание близо до тази:                                                                                                                                     Господи помогни ми да видя този човек с твоите очи, по начина, по които Ти гледаш на него. Ти, Боже си го сътворил и Ти Го познаваш най-добре, и аз искам да видя доброто в него! Недей допуска да бъдем заблудени, а да ходим с увереност за бъдещето което Ти си изговорил за всеки един от нас!”

Убедена съм, че ако направите това Бог няма да ви разочарова и ще ви помогне да градите преди всичко едно искрено приятелство, което е необходимо да присъства в основата на всяко семейство. А какво ще стане след това – зависи от вас и от личните ви взаимоотношенията с Бога.

Вероятно повечето от вас си мислят: „Абе, каква християнка е тая? Тя чак накрая спомена за молитва?” 
Ако това е така, искам да ви питам – дали наистина предавате на Бог вашият живот? Общувате ли с Него, споделяте ли, молите ли Го за насърчения, напътствия? Искате ли да познаете неговата воля и бъдеще за вас, и да ги изпълните? Ако това е така, то вие сте направили наистина първата стъпка, преди да зачетете първият профил от сайта Двама за Христос! 

Бъдете Благословени!!!

как е правилно да се запознаем?

Как "правилно" да се запознаем? Особено ако първия ни контакт е бил по интернет. Какви препоръки можете да дадете за първа среща? Какви са вашите опитности? Д.

Как "правилно" да се запознаем?
Кавичките са много на място, защото критериите за правилно и грешно имат различна стойност за всеки човек. Но предвид, че живеем в малък дял от човешката цивилизация е достатъчно за да разберем, че през вековете и до днес са изградени и съхранени модели и правила за общуване между хората. След това изречение вероятно от вас извира въпроса "Нашите баби не са имали компютри, интернет и т.н. как може това което е било преди да е актуално и сега?" Разбира се, че може и Е актуално. Например ако си припомните с кого през годините ви е било приятно да се запознаете, или от училище кой преподавател ви е оставил трайни приятни спомени убедена съм че в съзнанието ви ще изникне усмихнат лъчезарен образ който веднага или след не дълго умуване ще го свържете и с име. Сега в нашата техно-комуникация е имало прозорливи мозъци които са сътворили тези малки емотикони изразяващи различни емоционални човешки състояния (откъдето всъщност произлиза наименованието). В този ред на мисли искам да ви насърча да прилагате поне по една усмихната картинка, с която да подчертаете вашето положително отношение и очакване. Всеки обича и иска да общува с позитивни усмихнати хора, без значение, дали иска да получи от този заряд или да се опита да им смачка фасона с оправданието, че денят не е толкова светъл и усмихнат, а да им покажат реалността… Да, жалко за последната група, защото вярвам никой не е забравил онзи Библейски пасаж където се казва, че Бог има мисли за бъдеще, за добро и за надежда, или леко преведено на днешен език принципа звучи така – най-хубавото нещо тепърва предстои! Ако това не го вярвате, то тогава искам да ви запитам - Какво е за вас вярата?
Така, сега следва втората стъпка в процеса на запознаването. За ваше разочарование или облекчение ще ви кажа, че тя с нищо не е по-различна от тази която се е ползвала в библейски времена, но за съжаление ние почти винаги я пренебрегваме! Но това след малко, защото предполагам сте изчели първото и последното изречение от този дълъг коментар с въпроса струва ли си да му отделите част от вашето време.